Deuteronomy (2/34)

← Deuteronomy (2/34) →

И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.

И ГОСПОД ми говори и каза:

Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север.

И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре;

не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание.

С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете.

Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.

Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.

И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. —

10.

А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.

11.

И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.

12.

А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. —

13.

И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.

14.

А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.

15.

При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.

16.

И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,

17.

ГОСПОД ми говори и каза:

18.

Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.

19.

И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание. —

20.

И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели исполини, но синовете на Амон ги наричат замзумими,

21.

голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им,

22.

така както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес.

23.

И авейциите, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. —

24.

Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него.

25.

Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб.

26.

И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сион с думи на мир и казах:

27.

Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28.

С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина —

29.

както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар — за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

30.

Но есевонският цар Сион не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес.

31.

И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сион и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му.

32.

Тогава Сион, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса.

33.

Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме — и синовете му, и целия му народ.

34.

И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град — мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.

35.

Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме.

36.

От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас.

37.

Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранил.

← Deuteronomy (2/34) →