← Deuteronomy (19/34) → |
1. | Когато ГОСПОД, твоят Бог, изтреби народите, чиято земя ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и ти ги изгониш и се заселиш в градовете им и в къщите им, |
2. | да си отделиш три града сред земята си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш. |
3. | Да си приготвиш пътя до тях и да разделиш на три части областите на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец. |
4. | А това е правилото за убиеца, който може да избяга там и да остане жив: онзи, който убие ближния си неволно, без да го е мразил преди това — |
5. | както когато някой отиде с приятеля си в гора, за да сече дърва, и ръката му удари със секирата, за да отсече дървото, и желязото изскочи от дръжката и улучи ближния му, и той умре — такъв може да прибегне в един от тези градове, и ще живее; |
6. | да не би отмъстителят за кръвта да преследва убиеца, като е пламнало сърцето му, и да го настигне, тъй като пътят е дълъг, и да го убие, въпреки че не заслужава смъртна присъда, тъй като не го е мразил преди това. |
7. | Затова ти заповядвам и казвам: Отдели си три града. |
8. | И ако ГОСПОД, твоят Бог, разшири областите ти, както се закле на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти, |
9. | ако пазиш и вършиш целия този закон, който ти заповядвам днес — да любиш ГОСПОДА, своя Бог, и да ходиш винаги в Неговите пътища — тогава да си прибавиш още три града към тези три, |
10. | за да не се пролее невинна кръв сред земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство и да няма върху теб вина за кръвопролитие. |
11. | Но ако някой мрази ближния си и го причака, и се надигне против него, и го удари смъртоносно, и той умре, а той избяга в един от тези градове, |
12. | тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре. |
13. | Окото ти да не го пожали и да отмахнеш от Израил вината за невинна кръв, за да ти бъде добре. |
14. | Да не преместваш границата на ближния си, която дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш. |
15. | Един свидетел да не се изправя против някого за каквото и да е беззаконие и за какъвто и да е грях, при какъвто и да е грях, който някой извърши; от устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели да се потвърждава всяко нещо. |
16. | Ако против някой човек се изправи неправеден свидетел, за да свидетелства против него за някакво престъпление, |
17. | тогава и двамата мъже в спора да застанат пред ГОСПОДА, пред свещениците и съдиите, които са в онези дни. |
18. | И съдиите да разследват подробно, и ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и е свидетелствал лъжливо против брат си, |
19. | тогава да му направите така, както той е бил намислил да направи на брат си. Така да отмахнеш злото отсред себе си. |
20. | И останалите ще чуят и ще се убоят, и няма да вършат занапред такова зло сред теб. |
21. | Окото ти да не го пожали: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак. |
← Deuteronomy (19/34) → |