Deuteronomy (17/34)

← Deuteronomy (17/34) →

Да не жертваш на ГОСПОДА, своя Бог, говедо или овца с недъг или някакъв недостатък, понеже това е мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

Ако сред теб, вътре в някоя от портите ти, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, се намерят мъж или жена, които вършат зло в очите на ГОСПОДА, твоя Бог, като престъпват завета Му,

и отидат и служат на други богове, и им се покланят, или на слънцето, или на луната, или на което и да било от небесното войнство, което не съм заповядал;

и ако това ти се каже и ти чуеш, тогава добре да разпиташ, и ето, ако е истина и е сигурно, че такава мерзост е извършена в Израил,

тогава да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло дело, и да убиеш с камъни мъжа или жената, и да умрат.

По думите на двама свидетели или трима свидетели да се убива онзи, който трябва да умре; по думите на един свидетел да не се убива.

Ръката на свидетелите да бъде първа против него, за да го умъртвят, и след това ръката на целия народ. Така да отмахваш злото отсред себе си.

Ако от споровете вътре в портите ти има някой случай между кръв и кръв или между дело и дело, или между удар и удар, който ти е прекалено труден за решаване, да станеш и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, избере.

И да дойдеш при свещениците левити, и при съдията, който ще бъде в онези дни, и да попиташ; и те ще ти съобщят присъдата.

10.

И ти да постъпиш според словото, което ти кажат от мястото, което ГОСПОД избере; и да внимаваш да постъпиш според всичко, което те научат.

11.

Да постъпиш според заповедта на закона, която те научат, и според присъдата, която ти кажат; да не се отклоняваш нито надясно, нито наляво от словото, което ти обявят.

12.

А човекът, който постъпи самонадеяно, като не послуша свещеника, който стои там, за да служи пред ГОСПОДА, твоя Бог, или съдията, този човек да умре. Така да отмахнеш злото от Израил.

13.

Тогава целият народ ще чуе и ще се убои, и няма повече да постъпва самонадеяно.

14.

Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, и кажеш: Ще си поставя цар над себе си като всичките народи, които са около мен;

15.

тогава непременно да си поставиш за цар над себе си онзи, когото ГОСПОД, твоят Бог, избере; отсред братята си да си поставиш цар над себе си; да не поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.

16.

Но той да не умножава коне за себе си, нито да върне народа в Египет, за да умножава коне, защото ГОСПОД ви каза: Да не се връщате отново по онзи път.

17.

И да не взема много жени за себе си, за да не се отклони сърцето му, нито да трупа много сребро и злато за себе си.

18.

И когато седне на престола на царството си, да си направи в една книга препис на този закон, от книгата, която е пред свещениците левити.

19.

И той да бъде при него и да го чете през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от ГОСПОДА, своя Бог, и да пази всичките думи на този закон и тези наредби, и да ги върши;

20.

за да не се надигне сърцето му над братята му и да не се отклонява от закона нито надясно, нито наляво; за да продължи дните на царството си, той и синовете му, сред Израил.

← Deuteronomy (17/34) →