Deuteronomy (12/34)

← Deuteronomy (12/34) →

Това са наредбите и правилата, които трябва да спазвате и да вършите в земята, която ГОСПОД, Бог на бащите ти, ти дава да притежаваш през всичките дни, докато живеете на земята.

Напълно да унищожите всичките места, където народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини и по хълмовете, и под всяко зелено дърво.

И да съборите жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да насечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.

А на ГОСПОДА, своя Бог, да не изработвате такива неща,

а да отивате на мястото, което ГОСПОД, вашият Бог, ще избере от всичките ви племена, за да постави там Името Си за Свое обиталище; и там да отиваш.

Там да донасяте всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемите приноси на ръката си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от едрия и дребния си добитък.

И там да ядете пред ГОСПОДА, вашия Бог и да се веселите, вие и домовете ви, във всичко, което е предприела ръката ви, в което ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил.

Да не правите така, както ние правим тук днес — всеки каквото му се вижда добро —

защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

10.

Но когато преминете Йордан и се населите в земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава да наследите, и Той ви даде почивка от всичките врагове наоколо, така че да живеете безопасно,

11.

тогава на мястото, което ГОСПОД, вашият Бог, ще избере, за да настани там Името Си, там да донасяте всичко, което ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемия принос на ръката си и всичките си избрани обреци, които обричате на ГОСПОДА.

12.

И да се веселите пред ГОСПОДА, своя Бог, вие и синовете ви, и дъщерите ви, и слугите ви, и слугините ви, и левитът, който е вътре в портите ви, защото той няма нито дял, нито наследство с вас.

13.

Внимавай на себе си да не принасяш всеизгарянията си на всяко място, което видиш,

14.

а на това място, което ГОСПОД ще избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си и там да вършиш всичко, което ти заповядвам.

15.

Можеш обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища, според всяко желание на сърцето си, според благословението на ГОСПОДА, своя Бог, което ти е дал; и нечистият, и чистият могат да ядат от него, както от сърната, така и от елена.

16.

Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.

17.

Не можеш да ядеш в жилището си десятъка от житото си и от новото си вино, и от маслото си, от първородните на едрия и дребния си добитък, от който и да било от обреците си, които си обрекъл, и от доброволните си приноси, и от възвишаемия принос на ръката си,

18.

а пред ГОСПОДА, своя Бог, на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, да ги ядеш, ти и синът ти, и дъщеря ти, и слугата ти, и слугинята ти, и левитът, който е вътре в портите ти; и да се веселиш пред ГОСПОДА, своя Бог, във всичко, което предприеме ръката ти.

19.

Внимавай на себе си, да не изоставиш левита през всичките дни, докато живееш в земята си.

20.

Когато ГОСПОД, твоят Бог, разшири областта ти, както ти обеща, и ти кажеш: Ще ям месо! — понеже душата ти желае да яде месо; можеш да ядеш месо, според всяко желание на душата си.

21.

Ако мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, за да положи там Името Си, е много далеч от теб, тогава можеш да колиш от едрия и дребния си добитък, който ГОСПОД ти е дал, така както ти заповядах, и можеш да ядеш в жилищата, според всяко желание на душата си.

22.

Както се яде сърна и елен, така можеш да ги ядеш; и нечистият, и чистият могат еднакво да ги ядат.

23.

Само се пази да не ядеш кръвта, защото кръвта е животът; да не ядеш живота с месото.

24.

Да не я ядеш; да я изливаш на земята като вода.

25.

Да не я ядеш, за да бъде добре на теб и на синовете ти след теб, когато вършиш онова, което е право в очите на ГОСПОДА.

26.

Но светите неща, които имаш, и обреците си да вземаш и да отиваш на мястото, което ГОСПОД ще избере.

27.

И да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на ГОСПОДА, своя Бог; и кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на ГОСПОДА, твоя Бог, а месото можеш да ядеш.

28.

Внимавай и слушай всички тези думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на теб и на синовете ти след теб до века, когато вършиш онова, което е добро и право в очите на ГОСПОДА, твоя Бог.

29.

Когато ГОСПОД, твоят Бог, отсече пред теб народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им,

30.

внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така?

31.

Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си.

32.

Всичко, което ви заповядам, да спазвате и да вършите; да не прибавяш към него и да не отнемаш от него.

← Deuteronomy (12/34) →