Deuteronomy (1/34) → |
1. | Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав. |
2. | Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни. |
3. | И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях, |
4. | след като беше разбил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи. |
5. | Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза: |
6. | ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина. |
7. | Обърнете се и тръгнете, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат. |
8. | Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви — на Авраам, Исаак и Яков — да я даде на тях и на потомството им след тях. |
9. | И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам. |
10. | ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество. |
11. | ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал! |
12. | Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви? |
13. | Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници. |
14. | И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим. |
15. | И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас — хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви. |
16. | И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него. |
17. | Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам. |
18. | И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите. |
19. | И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни. |
20. | И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. |
21. | Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай. |
22. | Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем. |
23. | И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе. |
24. | И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха. |
25. | И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра. |
26. | Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог. |
27. | И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят! |
28. | Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там! |
29. | Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях. |
30. | ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви, |
31. | и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място. |
32. | Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог, |
33. | който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан — нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак. |
34. | И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза: |
35. | Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви, |
36. | освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА. |
37. | И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там. |
38. | Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството. |
39. | А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават. |
40. | А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море. |
41. | Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя. |
42. | И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас — да не бъдете разбити пред враговете си. |
43. | И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината. |
44. | И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма. |
45. | Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо. |
46. | И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там. |
Deuteronomy (1/34) → |