Daniel (3/12)

← Daniel (3/12) →

Цар Навуходоносор направи образ от злато; височината му беше шестдесет лакътя и ширината му — шест лакътя. Изправи го в равнината Дура, във вавилонската област.

И цар Навуходоносор изпрати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил.

Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, съкровищниците, съветниците, законоведците и всичките началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше изправил; и застанаха пред образа, който Навуходоносор беше изправил.

И глашатаят извика силно: На вас се заповядва, народи, племена и езици:

Когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да паднете и да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е изправил!

А който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.

Затова, когато всичките народи чуеха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всичките народи, племена и езици падаха и се покланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше изправил.

Заради това някои халдейци се приближиха при царя и издадоха юдеите.

Те проговориха и казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив до века!

10.

Ти царю, си издал указ: всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ;

11.

а който не падне да се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.

12.

Има някои юдеи, които ти си поставил над управата на вавилонската област — Седрах, Мисах и Авденаго; тези мъже, царю, не те зачитат; на боговете ти не служат и на златния образ, който си изправил, не се покланят.

13.

Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. Тогава докараха тези мъже пред царя.

14.

Навуходоносор проговори и им каза: Нарочно ли е, Седрахе, Мисахе и Авденаго, че не служите на моя бог и не се покланяте на златния образ, който съм изправил?

15.

Сега, когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на лирата, на псалтира, на гайдата и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре! Но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ — и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?

16.

Седрах, Мисах и Авденаго отговориха и казаха на цар Навуходоносор: Не ни е нужно да ти отговаряме за това нещо.

17.

Ако е така, нашият Бог, на когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ; и от твоите ръце, царю, ще ни избави.

18.

Но и ако не, пак знай, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си изправил, няма да се покланяме.

19.

Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго. Той проговори и заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.

20.

И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.

21.

Тогава тези мъже бяха вързани с долните и горните си дрехи, с тюрбаните и дрехите си, и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.

22.

А понеже заповедта на царя беше строга и пещта беше изключително нагорещена, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.

23.

А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.

24.

Тогава цар Навуходоносор се ужаси и стана бързо, проговори и каза на съветниците си: Не хвърлихме ли трима мъже вързани сред огъня? Те отговориха и казаха на царя: Вярно е, царю.

25.

Той отговори и каза: Ето, виждам четирима мъже развързани да ходят сред огъня и нямат никаква повреда! И по вида си четвъртият прилича на Божи Син.

26.

Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ, проговори и каза: Седрахе, Мисахе и Авденаго, слуги на Всевишния Бог, излезте и елате тук! Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха отсред огъня.

27.

И сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници се събраха и видяха тези мъже — че огънят не беше имал власт над телата им;. Косъм от главата им не беше изгорял и долните им дрехи не се бяха изменили, и даже миризма на огън не беше преминала на тях.

28.

Навуходоносор проговори и каза: Благословен да бъде Бог на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати Ангела Си и избави слугите Си, които се уповаха на Него и престъпиха думата на царя, и предадоха телата си, за да не служат и да не се покланят на друг бог, освен на своя Бог.

29.

Затова издавам указ: Който и да било от всеки народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да се разсече на части и къщата му да се обърне на бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.

30.

Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във вавилонската област.

← Daniel (3/12) →