Acts (5/28)

← Acts (5/28) →

А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.

И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.

А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.

10.

И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа й.

11.

И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12.

И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;

13.

а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше

14.

и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,

15.

така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16.

Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

17.

Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,

18.

сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

19.

Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

20.

Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.

21.

И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.

22.

Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:

23.

Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24.

А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.

25.

Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

26.

Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни.

27.

И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:

28.

Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!

29.

А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

30.

Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.

31.

Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.

32.

И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

33.

А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

34.

Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;

35.

а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.

36.

Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.

37.

След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38.

И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали;

39.

но ако е от Бога, няма да можете да го развалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

40.

И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.

41.

А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.

42.

И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

← Acts (5/28) →