Acts (4/28)

← Acts (4/28) →

И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

10.

нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

11.

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

13.

А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

14.

Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

15.

И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

16.

казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

17.

Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

18.

И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

19.

Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

20.

защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

21.

А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

22.

Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23.

И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

24.

А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

25.

Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

26.

Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

27.

Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

28.

за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

29.

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30.

като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

31.

И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

33.

И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

34.

А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

35.

и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

36.

Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

37.

като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

← Acts (4/28) →