←  Acts (24/28)  →
1. След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.
2. И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,
3. то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.
4. Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;
5. понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,
6. който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,
7. но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).
8. А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.
9. И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.
10. А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,
11. защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.
12. И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.
13. И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.
14. Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,
15. и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.
16. Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.
17. И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.
18. При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие,
19. но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.
20. Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,
21. освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.
22. А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.
23. И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.
24. А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.
25. И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.
26. При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.
27. Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
←  Acts (24/28)  →