← Acts (23/28) → |
1. | И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест. |
2. | А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата. |
3. | Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят? |
4. | А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш? |
5. | И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: ?Да не злословиш началника на народа си.“ |
6. | А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите! |
7. | И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели. |
8. | Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете. |
9. | И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел? |
10. | И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта. |
11. | И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим. |
12. | И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел. |
13. | Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души. |
14. | Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел. |
15. | И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием. |
16. | Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел. |
17. | Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо. |
18. | И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо. |
19. | А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш? |
20. | А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него. |
21. | Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание. |
22. | И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това! |
23. | Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта. |
24. | Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс. |
25. | Той написа и писмо, което имаше следното съдържание: |
26. | От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав! |
27. | Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин. |
28. | И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион; |
29. | и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови. |
30. | И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.) |
31. | И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида. |
32. | И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта. |
33. | А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел. |
34. | А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза: |
35. | Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод. |
← Acts (23/28) → |