Acts (2/28)

← Acts (2/28) →

И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.

И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.

А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.

И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?

Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10.

Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,

11.

критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12.

И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?

13.

А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.

14.

А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.

15.

Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на деня;

16.

а това е казаното чрез пророк Йоил:

17.

?И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;

18.

още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.

19.

И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.

20.

Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.

21.

И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

22.

Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;

23.

Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.

24.

Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.

25.

Защото Давид казва за Него: ?Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.

26.

Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;

27.

защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.

28.

Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“

29.

Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.

30.

И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,

31.

той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.

32.

Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33.

И така, като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.

34.

Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

35.

докато положа враговете Ти под краката Ти.“

36.

И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.

37.

Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?

38.

А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.

39.

Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.

40.

И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.

41.

И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42.

И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.

43.

И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44.

И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

45.

и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.

46.

И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47.

като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.

← Acts (2/28) →