←  Acts (19/28)  →
1. А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.
2. И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.
3. И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.
4. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус.
5. И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус.
6. И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.
7. И те всички бяха около дванадесет мъже.
8. И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.
9. А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.
10. И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.
11. При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,
12. така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.
13. А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва.
14. Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това.
15. Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте?
16. И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.
17. И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.
18. И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си.
19. Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника.
20. Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.
21. И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.
22. И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.
23. А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.
24. Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,
25. като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.
26. И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.
27. И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.
28. Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!
29. И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.
30. А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.
31. Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.
32. И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.
33. А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.
34. Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!
35. Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?
36. И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.
37. Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.
38. И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.
39. Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.
40. Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.
41. И като каза това, разпусна събранието.
←  Acts (19/28)  →