Acts (17/28)

← Acts (17/28) →

И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,

като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.

И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени.

Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,

и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.

Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

10.

А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11.

А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.

12.

И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.

13.

Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

14.

Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.

15.

А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

16.

А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.

17.

И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.

18.

После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.

19.

И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20.

Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.

21.

А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.

22.

И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23.

Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –

24.

Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25.

нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.

26.

Той е направил от една кръв всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;

27.

за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28.

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: ?Защото дори Негов род сме.“

29.

И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

30.

Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,

31.

защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32.

А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.

33.

И така, Павел си отиде от тях.

34.

А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

← Acts (17/28) →