Acts (13/28)

← Acts (13/28) →

А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.

И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.

И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него

10.

и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11.

И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

12.

Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13.

А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14.

А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15.

И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

16.

Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17.

Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

18.

И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.

19.

И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.

20.

След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.

21.

После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.

22.

И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: ?Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

23.

От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,

24.

след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.

25.

И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.

26.

Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.

27.

Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

28.

И макар че не намериха нищо достойно за смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.

29.

И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

30.

Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31.

И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.

32.

И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,

33.

че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“

34.

А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: ?Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“

35.

Затова и в друг псалм казва: ?Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“

36.

Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.

37.

А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.

38.

И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете;

39.

и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

40.

Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:

41.

?Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“

42.

Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

43.

И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които, като се разговаряха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

44.

На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.

45.

Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.

46.

Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47.

Защото така ни заповяда Господ: ?Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“

48.

И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.

49.

И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.

50.

Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.

51.

А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

52.

А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.

← Acts (13/28) →