←  Acts (12/28)  →
1. Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.
2. И уби с меч Яков, брата на Йоан.
3. И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.
4. И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.
5. И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.
6. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.
7. И ето, един Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.
8. И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!
9. И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.
10. А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11. А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.
12. И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.
13. И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.
14. И когато позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.
15. А те й казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.
16. А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.
17. А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.
18. А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.
19. А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.
20. А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.
21. И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22. А народът извика: Глас божи, а не човешки!
23. И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.
24. А Божието Слово растеше и се умножаваше.
25. А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк.
←  Acts (12/28)  →