Acts (1/28)

Acts (1/28) →

Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Иисус вършеше и учеше, откакто започна,

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал,

на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен.

Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни.

И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството?

Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им.

10.

И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях,

11.

които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.

12.

Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

13.

И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14.

Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му.

15.

През тези дни Петър стана сред учениците, а имаше събрано множество около сто и двадесет души, и каза:

16.

Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който стана водител на тези, които хванаха Иисус.

17.

Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение.

18.

Той придоби нива със заплатата на своята неправда и като падна презглава, се пукна през средата и всичките му черва изтекоха.

19.

И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така че тази нива се нарича на техен език Акелдама, тоест Кръвна нива.

20.

Защото е писано в книгата на Псалмите: ?Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“; и: ?Друг нека вземе чина му.“

21.

И така, от тези мъже, които вървяха с нас през цялото време, когато Господ Иисус влизаше и излизаше между нас –

22.

като се започне от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас – един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23.

И така, поставиха на средата двама – Йосиф, наречен Варсава, който се наричаше и Юст, и Матия.

24.

И се помолиха, казвайки: Ти, Господи, който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама си избрал

25.

да вземе дела на това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето си място.

26.

И хвърлиха жребий за тях и жребият падна на Матия, и той се причисли към единадесетте апостоли.

Acts (1/28) →