← 2Samuel (2/24) → |
1. | После Давид се допита до ГОСПОДА и каза: Да се изкача ли в някой от юдовите градове? И ГОСПОД му каза: Изкачи се. А Давид каза: Къде да се изкача? И Той му каза: в Хеврон. |
2. | И Давид се изкачи там, а също и двете му жени, езраелката Ахиноама и Авигея, жената на кармилеца Навал. |
3. | Давид заведе там и мъжете, които бяха с него, всеки с дома му; и те живееха в градовете на Хеврон. |
4. | И юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давид за цар над юдовия дом. И съобщиха на Давид и казаха: Явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саул. |
5. | И Давид изпрати пратеници до явис-галаадските мъже и им каза: Благословени да сте от ГОСПОДА, понеже сте оказали тази милост на господаря си, на Саул, и сте го погребали! |
6. | И сега, нека ГОСПОД да ви окаже милост и вярност. И аз също ще ви отплатя за тази добрина, понеже сте извършили това нещо. |
7. | Затова сега нека се укрепят ръцете ви и бъдете храбри; защото господарят ви Саул е мъртъв, а и юдовият дом ме помаза за цар над себе си. |
8. | Но Авенир, синът на Нир, военачалникът на Саул, взе Исвостей, сина на Саул, и го заведе в Маханаим, |
9. | и го направи цар над Галаад и над асурците, и над Езраел, и над Ефрем, и над Вениамин, и над целия Израил. |
10. | Исвостей, синът на Саул, беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Но юдовият дом последва Давид. |
11. | А времето, през което Давид царува в Хеврон над юдовия дом, беше седем години и шест месеца. |
12. | А Авенир, синът на Нир, и слугите на Исвостей, сина на Саул, отидоха от Маханаим в Гаваон. |
13. | И Йоав, синът на Саруя, и слугите на Давид излязоха и се срещнаха с тях до гаваонския водоем. И едните седнаха от едната страна на водоема, а другите — от другата страна на водоема. |
14. | Тогава Авенир каза на Йоав: Нека младежите станат и се състезават пред нас. И Йоав каза: Нека станат. |
15. | И те станаха и преминаха под брой — дванадесет за Вениамин и Исвостей, сина на Саул, и дванадесет от слугите на Давид. |
16. | И всеки хвана другия за главата и заби меча си в ребрата на другия и те паднаха заедно. Затова онова място се нарече Хелкат-Асурим, което е при Гаваон. |
17. | И битката стана много жестока в онзи ден и Авенир и израилевите мъже бяха разбити пред слугите на Давид. |
18. | И там бяха тримата сина на Саруя: Йоав и Ависей, и Асаил; а Асаил беше лек в краката си като полска газела. |
19. | И Асаил подгони Авенир и не се отклоняваше нито надясно, нито наляво от преследването на Авенир. |
20. | А Авенир погледна назад и каза: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. |
21. | Тогава Авенир му каза: Отклони се надясно или наляво и хвани един от младежите, и си вземи оръжието му. Но Асаил не поиска да се отклони от преследването му. |
22. | И Авенир пак каза на Асаил: Отклони се от преследването ми! Защо да те ударя на земята? Как ще погледна после брат ти Йоав в лицето? |
23. | Но той отказа да се отклони. Тогава Авенир го удари в корема със задния край на копието, така че копието му излезе отзад. И той падна там и умря на място. И всеки, който идваше до мястото, където Асаил падна и умря, се спираше. |
24. | А Йоав и Ависей също преследваха Авенир. И когато слънцето залязваше, те стигнаха до хълма Амма, който е пред Гия, по пътя за Гаваонската пустиня. |
25. | И вениаминовите синове се събраха зад Авенир и заеха кръгова отбрана на върха на един хълм. |
26. | Тогава Авенир извика към Йоав и каза: Вечно ли ще поглъща мечът? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Докога няма да казваш на народа да се върне от преследването на братята си? |
27. | И Йоав каза: Жив е Бог — ако не беше говорил, народът със сигурност щеше още сутринта да си отиде, всеки от преследването на брат си! |
28. | И Йоав наду тръбата и целият народ спря, и повече не преследваше Израил, и не продължиха повече да се бият. |
29. | А Авенир и мъжете му вървяха през цялата онази нощ през равнината и преминаха Йордан и минаха през целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. |
30. | А Йоав се върна от преследването на Авенир и събра целия народ; и от слугите на Давид липсваха деветнадесет мъже и Асаил. |
31. | Но слугите на Давид бяха избили мнозина от Вениамин и от мъжете на Авенир; триста и шестдесет мъже бяха мъртви. |
32. | Тогава те вдигнаха Асаил и го погребаха в бащиния му гроб, който беше във Витлеем. И Йоав и мъжете му вървяха цяла нощ и дойдоха в Хеврон на зазоряване. |
← 2Samuel (2/24) → |