← 2Samuel (15/24) → |
1. | След това Авесалом си приготви колесници и коне, и петдесет мъже, които тичаха пред него. |
2. | И Авесалом ставаше рано и заставаше отстрани на пътя за портата. И всеки, който имаше дело, за което идваше при царя за съд, Авесалом го извикваше и казваше: Ти от кой град си? А той казваше: Слугата ти е от едно от израилевите племена. |
3. | Тогава Авесалом му казваше: Ето, делото ти е добро и право, но от страна на царя нямаш никого, който да те изслуша. |
4. | И Авесалом казваше: О, да бях поставен аз за съдия на страната, да идва при мен всеки, който има дело или съд, и аз щях да му отдавам правото! |
5. | И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръката си и го хващаше, и го целуваше. |
6. | По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже. |
7. | А като минаха четиридесет години, Авесалом каза на царя: Моля те, нека отида в Хеврон, за да изпълня обрека си, който направих на ГОСПОДА! |
8. | Защото слугата ти направи обрек, докато живееше в Гесур в Арам, и каза: Ако ГОСПОД наистина ме върне в Ерусалим, ще служа на ГОСПОДА! |
9. | И царят му каза: Иди с мир. И той стана и отиде в Хеврон. |
10. | А Авесалом изпрати съгледвачи по всичките израилеви племена да кажат: Щом чуете звука на тръбата, да кажете: Авесалом се възцари в Хеврон! |
11. | А с Авесалом отидоха двеста мъже от Ерусалим, които бяха поканени и отидоха в незлобие и не знаеха нищо. |
12. | После Авесалом изпрати да повикат гилонеца Ахитофел, съветника на Давид, от града му Гило, докато принасяше жертви. И заговорът стана силен и народът при Авесалом непрекъснато се умножаваше. |
13. | Тогава при Давид дойде пратеник и каза: Сърцата на израилевите мъже се обърнаха след Авесалом. |
14. | А Давид каза на всичките си слуги, които бяха при него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото няма да се избавим от Авесалом. Побързайте да тръгнем, за да не ни настигне внезапно и да докара беда върху нас, и да порази града с острието на меча. |
15. | Тогава царските слуги казаха на царя: Както избере господарят ми, царят — ето слугите ти! |
16. | Тогава царят излезе и целият му дом след него. Но царят остави десет наложници да пазят къщата. |
17. | И царят излезе, и целият народ след него, и спряха при най-далечната къща. |
18. | И всичките му слуги преминаха покрай него, всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха дошли след него от Гет, преминаха пред царя. |
19. | Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и изгнаник в това място. |
20. | Ти дойде вчера, и днес да те вдигна да се скиташ с нас? А аз ще отида където отивам. Върни се и заведи обратно и братята си; милост и вярност да бъдат с теб! |
21. | Но Итай отговори на царя и каза: Жив е ГОСПОД и жив господарят ми, царят — където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, или за живот, там ще бъде и слугата ти! |
22. | Тогава Давид каза на Итай: Ела и премини. И гетецът Итай премина с всичките си мъже и всичките жени и деца, които бяха с него. |
23. | И цялата земя плачеше със силен глас, докато преминаваше целият народ. И царят също премина потока Кедрон и целият народ премина към пътя за пустинята. |
24. | И ето, дойде и Садок, и с него всичките левити, и носеха ковчега на Божия завет. И те сложиха Божия ковчег, и Авиатар принасяше жертва, докато целият народ от града премина напълно. |
25. | И царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако намеря благоволение пред ГОСПОДА, Той ще ме върне обратно и ще ми даде да видя и него, и обиталището Му. |
26. | Но ако Той каже така: Нямам благоволение в теб! — ето ме, нека направи с мен, каквото Му се вижда добро! |
27. | Царят каза още на свещеника Садок: Ти не си ли гледач? Върни се в града с мир, и двамата ви сина с вас, синът ти Ахимаас и синът на Авиатар, Йонатан. |
28. | Ето, аз ще чакам в подходите на пустинята, докато дойде дума от вас да ми съобщи. |
29. | И Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и останаха там. |
30. | А Давид се изкачваше по възвишението на маслините и плачеше, докато се изкачваше, и главата му беше покрита, и вървеше бос. И всичките хора, които бяха с него, бяха покрили всеки главата си и се изкачваха, и плачеха, докато се изкачваха. |
31. | И съобщиха на Давид и казаха: Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. И Давид каза: ГОСПОДИ, моля Те, осуети съвета на Ахитофел! |
32. | И когато Давид се изкачи на върха, където се покланяха на Бога, ето, архиецът Хусай излезе да го посрещне с раздрана дреха и пръст на главата си. |
33. | И Давид му каза: Ако продължиш с мен, ще ми бъдеш в тежест, |
34. | но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Ще ти бъда слуга, царю; както преди бях слуга на баща ти, така сега ще бъда твой слуга! — тогава можеш да ми осуетиш съвета на Ахитофел. |
35. | И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар? Всичко, което чуеш от царския дом, да го съобщиш на свещениците Садок и Авиатар. |
36. | Ето двамата им сина са там с тях, Ахимаас, синът на Садок и Йонатан, синът на Авиатар. Чрез тях ми изпращайте вест за всичко, което чуете. |
37. | Тогава Хусай, приятелят на Давид, отиде в града. А Авесалом влезе в Ерусалим. |
← 2Samuel (15/24) → |