2Samuel (1/24) → |
1. | А след смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните, Давид остана два дни в Сиклаг. |
2. | А на третия ден, ето, дойде един човек от стана на Саул с раздрани дрехи и пръст на главата си. И като дойде при Давид, падна на земята и се поклони. |
3. | И Давид му каза: Откъде идваш? А той му каза: Избягах от израилевия стан. |
4. | И Давид му каза: Какво стана? Моля те, кажи ми! А той отговори: Народът побягна от битката и също много от народа паднаха и са мъртви; и Саул и синът му Йонатан също са мъртви. |
5. | Тогава Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са мъртви? |
6. | А младежът, който му съобщи, каза: Случайно се оказах на хълма Гелвуе и ето, Саул се подпираше на копието си; и ето, колесниците и конниците го настигаха. |
7. | И той погледна назад и ме видя, и ме повика. И аз казах: Ето ме. |
8. | И той ми каза: Кой си ти? А аз му отговорих: Амаличанин съм. |
9. | Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен! |
10. | И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си. |
11. | Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него. |
12. | И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча. |
13. | И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. |
14. | Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник? |
15. | И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря. |
16. | И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник. |
17. | Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан с това оплакване, |
18. | и поръча да научат юдовите синове на Песента на лъка. Ето, тя е записана в Книгата на Праведния. |
19. | Красотата ти, Израилю, е убита по височините ти! Как паднаха силните! |
20. | Не разказвайте в Гет, не известявайте по улиците на Аскалон, за да не ликуват филистимските дъщери, за да не тържествуват дъщерите на необрязаните! |
21. | О, гелвуйски планини, нека няма на вас роса или дъжд, нито ниви на приноси; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, непомазан с масло. |
22. | От кръвта на убитите, от тлъстината на силните лъкът на Йонатан не се обръщаше назад и мечът на Саул не се връщаше празен. |
23. | Саул и Йонатан, възлюбени и приятни в живота си, не се разделиха и в смъртта си. Те бяха по-бързи от орли, бяха по-силни от лъвове. |
24. | О, израилеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше разкошно в пурпур, който слагаше златни украшения по дрехите ви. |
25. | Как паднаха силните сред боя! Йонатан е убит на високите ти места. |
26. | Скърбя за теб, брате мой, Йонатане! Ти ми беше много приятен; любовта ти към мен беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените. |
27. | Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия! |
2Samuel (1/24) → |