←  2Corinthians (8/13)  →
1. При това, братя, известяваме ви Божията благодат, дадена на църквите в Македония,
2. че макар и в голямо скръбно изпитание, пак изобилната им радост и дълбоката им беднотия направиха да преизобилства богатството на тяхната щедрост.
3. Защото свидетелствам, че те дадоха доброволно според възможностите си и дори над възможностите си,
4. като ни умоляваха с голяма настоятелност да приемем и техния дар и участие в служенето на светиите.
5. И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и по Божията воля на нас.
6. Така че помолихме Тит да довърши у вас и това благодеяние, както го беше и започнал.
7. И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние.
8. Не казвам това като по заповед, а за да изпитам искреността на вашата любов чрез усърдието на другите.
9. Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос – че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност.
10. А относно това ви давам този съвет, защото това е полезно за вас, които миналата година започнахте не само да правите това, но и да го желаете.
11. А сега го свършете и на дело, така че, както сте имали готовност в желанието, така да имате и в довършването според това, което имате.
12. Защото, ако има готовност, тя се приема според това, което има човек, а не според това, което няма.
13. Понеже не искам други да бъдат облекчени, а вие – притеснени,
14. а да има равенство, като вашето сегашно изобилие запълни тяхната оскъдност и тяхното изобилие послужи на вашата оскъдност; така че да има равенство,
15. както е писано: ?Който беше събрал много, нямаше излишък; и който беше събрал малко, не му беше оскъдно.“
16. Но да благодарим на Бога, който влага същото усърдие за вас в сърцето на Тит.
17. Защото той наистина прие молбата, но като беше и сам много усърден, тръгна към вас доброволно.
18. Пратихме с него и брата, чиято похвала в делото на благовестието е известна на всичките църкви;
19. и не само това, но още беше избран от църквите да пътува с нас за делото на това благодеяние, на което служим за славата на Самия Господ и за да се покаже нашето усърдие,
20. като избягваме това, някой да ни упрекне относно този щедър дар, който е поверен на нашето служение;
21. понеже се грижим за това, което е добро не само пред Господа, но и пред хората.
22. Изпратихме с тях и другия наш брат, чието усърдие сме опитали много пъти и в много неща и който сега е много по-усърден поради голямото доверие към вас.
23. Колкото за Тит, той е мой другар и съработник между вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите и са слава на Христос.
24. И така, покажете на тях, а и пред църквите, доказателство за своята любов и за основателността на нашата похвала с вас.
←  2Corinthians (8/13)  →