← 2Corinthians (4/13) → |
1. | Затова, като имаме това служение, както придобихме милост, не се обезсърчаваме; |
2. | но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. |
3. | Но ако нашето благовестие е покрито, то е покрито за тези, които погиват, |
4. | за невярващите, чиито умове е заслепил богът на този свят, за да не би да ги озари светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на Бога. |
5. | Защото ние не проповядваме себе си — а Христос Иисус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Иисус. |
6. | Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Иисус Христос. |
7. | Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас. |
8. | Угнетявани сме отвсякъде, но не сме съкрушени; в недоумение сме, но не до отчаяние; |
9. | гонени сме, но не сме изоставени; поваляни сме, но не сме унищожени; |
10. | винаги носещи в тялото си умирането на (Господ) Иисус, за да се яви в тялото ни и животът на Иисус. |
11. | Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Иисус, за да се яви и животът на Иисус в нашата смъртна плът; |
12. | така че смъртта наистина действа в нас, а животът – във вас. |
13. | А като имаме един и същ дух на вяра, както е писано: ?Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим, |
14. | като знаем, че Този, който е възкресил Господ Иисус, ще възкреси и нас заедно с Иисус и ще ни представи заедно с вас. |
15. | Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, като се умножи чрез мнозината, да преумножи благодарението за Божията слава. |
16. | Затова ние не се обезсърчаваме; но дори и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. |
17. | Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас, |
18. | които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни. |
← 2Corinthians (4/13) → |