←  2Chronicles (7/36)  →
1. И когато Соломон свърши да се моли, от небето слезе огън и пояде всеизгарянията и жертвите; и ГОСПОДНАТА слава изпълни дома.
2. И свещениците не можеха да влязат в ГОСПОДНИЯ дом, защото ГОСПОДНАТА слава изпълваше ГОСПОДНИЯ дом.
3. И когато всичките израилеви синове видяха огъня, който слезе, и ГОСПОДНАТА слава над дома, те се наведоха с лице до земята върху каменната настилка и се поклониха, и прославиха ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е вечна.
4. Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред ГОСПОДА.
5. И цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ посветиха Божия дом.
6. И свещениците стояха в длъжностите си и левитите с музикалните инструменти на ГОСПОДА, които цар Давид беше направил, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна, когато Давид принасяше хвала с тях. И свещениците тръбяха срещу тях, а целият Израил стоеше.
7. Соломон освети и средата на двора, който беше пред ГОСПОДНИЯ дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните жертви, понеже бронзовият олтар, който Соломон беше направил, не можеше да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината.
8. И в онова време Соломон и целият Израил с него, много голямо събрание, от прохода на Емат до Египетския поток, направиха празника на колибите за седем дни.
9. А на осмия ден имаха тържествено събрание, защото празнуваха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни.
10. А на двадесет и третия ден от седмия месец царят изпрати народа по шатрите им радостни и с весело сърце заради доброто, които ГОСПОД беше показал към Давид и към Соломон, и към народа Си Израил.
11. Така Соломон завърши ГОСПОДНИЯ дом и царската къща. Всичко, което дойде в сърцето на Соломон да направи в ГОСПОДНИЯ дом и в своята къща, завърши успешно.
12. Тогава ГОСПОД се яви на Соломон през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.
13. Когато заключа небето да не вали дъжд и когато заповядам на скакалеца да изпояде земята, и когато изпратя мор между народа Си,
14. и народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им.
15. Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата на това място.
16. И сега избрах и осветих този дом, за да бъде Името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там през всички дни.
17. А ти, ако ходиш пред Мен, както ходи баща ти Давид, и постъпваш според всичко, което ти заповядах, и пазиш наредбите Ми и правилата Ми,
18. тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж, който да владее над Израил.
19. Но ако се отвърнете и оставите наредбите и заповедите, които поставих пред вас, и отидете и служите на други богове и им се поклоните,
20. тогава ще ги изкореня от земята Си, която им дадох, и ще отхвърля от лицето Си този дом, който осветих за Името Си, и ще го направя за поговорка и подигравка сред всичките народи.
21. А този дом, който трябваше да бъде извисен — всеки, който минава край него, ще се ужасява и ще казва: Защо ГОСПОД направи така на тази земя и на този дом?
22. И ще отговарят: Защото оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги изведе от египетската земя, и приеха други богове и им се поклониха, и им служиха — затова Той докара върху тях цялото това зло.
←  2Chronicles (7/36)  →