← 1Samuel (6/31) → |
1. | И ГОСПОДНИЯТ ковчег беше във филистимските полета седем месеца. |
2. | И филистимците повикаха жреците и гадателите и казаха: Какво да направим с ГОСПОДНИЯ ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му? |
3. | А те казаха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно Му го върнете с принос за вина. Тогава ще се излекувате и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас. |
4. | И те казаха: Какъв принос за вина трябва да Му върнем? А те казаха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, според броя на филистимските първенци, защото една и съща язва е върху всички вас и върху първенците ви. |
5. | Затова да направите образи на хемороидите си и образи на мишките си, които опустошават земята, и да отдадете слава на Израилевия Бог. Може би Той ще отпусне ръката Си от вас, от боговете ви и от земята ви. |
6. | И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като Той извърши могъщи дела сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде, и той си отиде? |
7. | Затова сега направете една нова кола и вземете две дойни крави, на които никога не е слаган ярем, и впрегнете кравите в колата; а телетата им вземете зад тях и ги закарайте у дома. |
8. | И вземете ГОСПОДНИЯ ковчег и го сложете на колата; и поставете златните неща, които Му връщате като принос за вина, в сандъче до страната му. И го изпратете да си отиде. |
9. | И гледайте: ако тръгне нагоре по пътя към своята граница към Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; а ако не, тогава ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това е станало случайно. |
10. | И мъжете направиха така и взеха две дойни крави, и ги впрегнаха в колата, и затвориха телетата им у дома. |
11. | И сложиха ГОСПОДНИЯ ковчег на колата и сандъчето със златните мишки и образите на хемороидите си. |
12. | И кравите поеха направо по пътя за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, като вървяха, и не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските първенци отидоха след тях до границата на Ветсемес. |
13. | А ветсемесците жънеха пшеничената си жетва в долината; и вдигнаха очите си и видяха ковчега, и като го видяха, се зарадваха. |
14. | И колата дойде в нивата на ветсемесеца Иисус и застана там, където имаше един голям камък. И те нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на ГОСПОДА. |
15. | И левитите снеха ГОСПОДНИЯ ковчег и сандъчето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги сложиха на големия камък. И в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и принесоха жертви на ГОСПОДА. |
16. | А петимата филистимски първенци видяха това и се върнаха в онзи ден в Акарон. |
17. | А ето златните хемороиди, които филистимците върнаха на ГОСПОДА като принос за вина: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон; |
18. | и златните мишки според броя на всичките градове на филистимците, принадлежащи на петимата първенци — както укрепените градове, така и неоградените села, чак до големия камък, на който сложиха ГОСПОДНИЯ ковчег, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Иисус. |
19. | А ГОСПОД порази ветсемеските мъже, понеже бяха погледнали в ГОСПОДНИЯ ковчег. Той порази от народа седемдесет мъже и петдесет хиляди мъже; и народът плака, понеже ГОСПОД беше нанесъл на народа голямо поражение. |
20. | И ветсемеските мъже казаха: Кой може да устои пред ГОСПОДА, този свят Бог? И при кого да се изкачи Той от нас? |
21. | И те изпратиха пратеници до жителите на Кириат-Иарим и казаха: Филистимците върнаха ГОСПОДНИЯ ковчег; слезте и го качете при себе си. |
← 1Samuel (6/31) → |