← 1Samuel (28/31) → |
1. | А в онези дни филистимците събраха войските си за война, за да се бият с Израил. И Анхус каза на Давид: Да знаеш със сигурност, че ще излезеш с мен в стана, ти и мъжете ти! |
2. | Тогава Давид каза на Анхус: Така ще разбереш какво ще направи слугата ти! А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя мой телохранител завинаги. |
3. | А Самуил беше вече умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. И Саул беше махнал от земята викачите на мъртви и врачките. |
4. | И филистимците се събраха и дойдоха, и се разположиха на стан в Сунам. А Саул събра целия Израил и се разположи на стан в Гелвуе. |
5. | И когато Саул видя стана на филистимците, той се уплаши и сърцето му силно се разтрепери. |
6. | И Саул се допита до ГОСПОДА, но ГОСПОД не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророците. |
7. | Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми жена медиум, която вика мъртви, за да отида при нея и да се допитам до нея. И слугите му казаха: Ето, има една жена в Ендор, която е медиум и вика мъртви. |
8. | Тогава Саул се предреши, като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него; и дойдоха при жената през нощта. И той каза: Моля те, врачувай ми чрез викане на мъртви и ми изведи когото ти кажа. |
9. | А жената му каза: Ето, ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята викачите на мъртви и врачките. Защо слагаш примка за живота ми, за да ме убиеш? |
10. | И Саул й се закле в ГОСПОДА и каза: Жив е ГОСПОД — никакво наказание няма да те сполети за това! |
11. | Тогава жената каза: Кого да ти изведа? А той каза: Изведи ми Самуил. |
12. | И когато жената видя Самуил, извика със силен глас. И жената говори на Саул и каза: Защо ме измами? Ти си Саул! |
13. | И царят й каза: Не се страхувай. Какво виждаш? И жената каза на Саул: Виждам едно свръхестествено същество да излиза от земята. |
14. | И той й каза: Как изглежда? А тя каза: Един старец излиза и е обвит в мантия. И Саул разбра, че това беше Самуил, и се наведе с лице до земята, и се поклони. |
15. | И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме изведе? А Саул отговори: Много съм притеснен, защото филистимците се бият против мен, а Бог се е оттеглил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророците, нито чрез сънища. Затова повиках теб, за да ми кажеш какво да правя. |
16. | Тогава Самуил каза: Защо тогава питаш мен, след като ГОСПОД се е оттеглил от теб и ти е станал враг? |
17. | А ГОСПОД си извърши, както беше говорил чрез мен, и ГОСПОД откъсна царството от ръката ти и го даде на ближния ти, на Давид. |
18. | Понеже ти не послуша гласа на ГОСПОДА и не изпълни страшния Му гняв над Амалик, затова ГОСПОД ти направи това нещо днес. |
19. | При това ГОСПОД ще предаде и Израил заедно с теб в ръката на филистимците. И утре ти със синовете си ще бъдеш при мен. И ГОСПОД ще предаде израилевата войска в ръката на филистимците. |
20. | Тогава Саул внезапно падна с цялото си тяло на земята и ужасно се уплаши от думите на Самуил. И в него нямаше никаква сила, понеже не беше ял нищо през целия ден и през цялата нощ. |
21. | И жената дойде при Саул и видя, че беше ужасен, и му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти и аз изложих живота си на опасност и послушах думите ти, които ми говори. |
22. | И сега, моля те, послушай и ти гласа на слугинята си и нека сложа пред теб малко хляб; и яж, за да имаш сила, когато отидеш по пътя си. |
23. | Но той отказа и каза: Няма да ям. Но слугите му го увещаваха заедно с жената и той послуша гласа им, и стана от земята, и седна на леглото. |
24. | А жената имаше в къщата угоено теле и побърза да го заколи. И взе брашно, омеси го и изпече от него безквасен хляб. |
25. | И поднесе на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха и си тръгнаха същата нощ. |
← 1Samuel (28/31) → |