←  1Samuel (26/31)  →
1. После зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Давид не се ли крие на хълма Ехела срещу Есимон?
2. Тогава Саул стана и слезе в пустинята Зиф и с него три хиляди избрани мъже от Израил, за да търси Давид в пустинята Зиф.
3. И Саул се разположи на стан на хълма Ехела, който е срещу Есимон край пътя. А Давид живееше в пустинята. И като видя, че Саул идваше след него в пустинята,
4. Давид изпрати съгледвачи и разбра, че Саул наистина е дошъл.
5. Тогава Давид стана и дойде на мястото, където Саул се беше разположил на стан. И Давид видя мястото, където лежеше Саул и Авенир, синът на Нир, неговият военачалник. Саул лежеше във вътрешния кръг на стана, а народът се беше разположил около него.
6. Тогава Давид проговори и каза на хетееца Ахимелех и на Ависей, сина на Саруя, брата на Йоав: Кой ще слезе с мен при Саул в стана? И Ависей каза: Аз ще сляза с теб.
7. И Давид и Ависей дойдоха при народа през нощта, и ето, Саул лежеше заспал във вътрешния кръг на стана и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и народът лежаха около него.
8. Тогава Ависей каза на Давид: Днес Бог предаде врага ти в ръката ти. Затова сега, моля те, нека го ударя с копието в земята един единствен път, и няма да повтарям!
9. Но Давид каза на Ависей: Не го погубвай, защото кой ще простре ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник и ще бъде невинен?
10. И Давид каза: Жив е ГОСПОД — ГОСПОД ще го порази; или денят му ще дойде и ще умре, или ще излезе на бой и ще загине.
11. Да не даде ГОСПОД да простра ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаник! Но сега, моля те, вземи копието, което е при главата му, и стомната с вода, и да си вървим.
12. И Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и те си отидоха. Но никой не видя и не разбра, и не се събуди, защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал върху тях.
13. И Давид премина от другата страна и застана на върха на планината отдалеч, с голямо разстояние помежду им.
14. И Давид извика към народа и към Авенир, сина на Нир, и каза: Няма ли да отговориш, Авенире? Тогава Авенир отговори и каза: Кой си ти, който викаш към царя?
15. И Давид каза на Авенир: Ти не си ли мъж? И кой е като теб в Израил? Защо тогава не опази господаря си, царя? Понеже един от народа дойде, за да погуби господаря ти, царя.
16. Не е добро това, което направи. Жив е ГОСПОД — вие със сигурност заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник! И сега, виж къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му!
17. Тогава Саул позна гласа на Давид и каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид каза: Моят глас е, господарю мой, царю.
18. И каза: Защо господарят ми преследва слугата си? Защото, какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?
19. Затова сега, моля те, нека господарят ми, царят, чуе думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е подбудил против мен, нека приеме жертва. Но ако са човешки синове, проклети да са пред ГОСПОДА, защото са ме прогонили днес от участие в ГОСПОДНОТО наследство и са казали: Иди да служиш на други богове.
20. Затова сега нека кръвта ми да не падне на земята далеч от лицето на ГОСПОДА! Защото израилевият цар е излязъл да търси една бълха, както се гони яребица в планините.
21. Тогава Саул каза: Съгреших. Върни се, сине мой, Давиде, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес животът ми беше скъпоценен пред очите ти. Ето, аз бях безумен и извърших голяма грешка.
22. А Давид отговори и каза: Ето тук копието на царя. Нека дойде някое от момчетата да го вземе.
23. И ГОСПОД ще отплати на всекиго за правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз не пожелах да простра ръката си против ГОСПОДНИЯ помазаник.
24. И ето, както днес твоят живот беше високо зачетен в очите ми, така и моят живот нека бъде високо зачетен в очите на ГОСПОДА и нека Той ме избави от всяка скръб!
25. Тогава Саул каза на Давид: Благословен да си, сине мой, Давиде! Ти ще извършиш велики дела и непременно ще преуспееш. И Давид си отиде по пътя, а Саул се върна на мястото си.
←  1Samuel (26/31)  →