1Samuel (18/31)

← 1Samuel (18/31) →

А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа.

И Саул го взе в онзи ден и не му позволи да се върне в бащиния си дом.

И Йонатан и Давид направиха завет, защото Йонатан го обичаше като собствената си душа.

И Йонатан съблече мантията си, която беше на него, и я даде на Давид и ризницата си, и меча си, и лъка си, и пояса си.

И Давид излизаше навсякъде, където го изпращаше Саул, и успяваше; и Саул го постави над военните мъже. И той беше добър в очите на целия народ и в очите на служителите на Саул.

И когато се прибираха, когато Давид се връщаше, след като беше убил филистимеца, жените от всичките градове на Израил излизаха да посрещнат цар Саул с песни и танци, с тимпанчета, с ликуване и със струнни инструменти.

И жените, които свиреха, пееха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди.

Тогава Саул се разгневи много и тази дума му се видя много лоша, и той каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мен отдадоха хиляди! Сега какво още му липсва освен царството?

И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

10.

А на следващия ден зъл дух от Бога дойде върху Саул и той беснееше сред къщата, а Давид свиреше с ръката си както всеки ден; и копието беше в ръката на Саул.

11.

И Саул хвърли копието и си каза: Ще закова Давид за стената! Но Давид на два пъти се отклони от него.

12.

И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

13.

Затова Саул го отстрани от себе си и си го назначи за хилядник; и той излизаше и влизаше пред народа.

14.

А Давид имаше успех във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него.

15.

И когато Саул видя, че Давид имаше голям успех, той се страхуваше от него.

16.

И целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже той излизаше и влизаше пред тях.

17.

Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена — само ми бъди храбър мъж и се бий в ГОСПОДНИТЕ битки. Но Саул си мислеше: Нека да не бъде моята ръка против него, а нека ръката на филистимците да бъде против него.

18.

А Давид каза на Саул: Кой съм аз и какъв е животът ми или бащиният ми род в Израил, че да бъда царски зет?

19.

Но на времето, когато дъщерята на Саул Мерава трябваше да бъде дадена на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

20.

А дъщерята на Саул Михала обичаше Давид. И казаха на Саул и това нещо му хареса.

21.

И Саул си каза: Ще му я дам, за да му стане примка и ръката на филистимците да бъде против него. Затова Саул каза на Давид: Днес ще ми станеш зет втори път.

22.

И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и кажете: Ето, царят има благоволение в теб и всичките му слуги те обичат, затова стани сега зет на царя.

23.

И слугите на Саул говориха тези думи в ушите на Давид. Но Давид каза: Просто нещо ли ви се вижда да стане човек царски зет? Аз съм човек сиромах и нищожен.

24.

И слугите на Саул му съобщиха и казаха: Така говори Давид.

25.

Тогава Саул каза: Така да кажете на Давид: Царят не желае никаква зестра освен сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските врагове. А Саул замисляше да направи така, че Давид да падне от ръката на филистимците.

26.

А когато слугите му съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет на царя. И дните още не се бяха изпълнили,

27.

когато Давид стана и отиде, той и мъжете му, и уби двеста мъже от филистимците. И Давид донесе краекожията им и ги даде в пълен брой на царя, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

28.

Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид; а дъщерята на Саул Михала го обичаше.

29.

И Саул още повече се страхуваше от Давид. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

30.

И князете на филистимците излизаха на бой; и колкото пъти излизаха, Давид имаше по-голям успех от всичките слуги на Саул и името му беше на голяма почит.

← 1Samuel (18/31) →