←  1Corinthians (8/16)  →
1. А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички имаме знание! Знанието възгордява, а любовта изгражда.
2. А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава.
3. Но ако някой люби Бога, той е познат от Него.
4. И така, относно яденето на идоложертвено: знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг Бог, освен Един.
5. Защото, дори и да има така наречени богове — било на небето, или на земята, както има много богове и много господари —
6. за нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.
7. Но това знание го няма във всички, а някои, като досега бяха свикнали с идолите, ядат месо като идоложертвено и съвестта им, като е слаба, се осквернява.
8. Но това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; защото нито като не ядем, губим нещо, нито като ядем, печелим нещо.
9. Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.
10. Защото, ако види някой, че ти, който имаш знание, седиш и ядеш в някой храм на идол, няма ли съвестта на този, който е слаб, да се насърчи, така че и той да яде идоложертвено?
11. И заради твоето знание ще загине слабият, братът, за когото е умрял Христос.
12. А когато съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.
13. Затова, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не препъна брат си.
←  1Corinthians (8/16)  →