←  1Corinthians (7/16)  →
1. А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.
2. Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.
3. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената — с мъжа.
4. Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.
5. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате.
6. Но това казвам като позволение, а не като заповед.
7. Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога — един така, а друг иначе.
8. А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.
9. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват в страст.
10. А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си;
11. но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.
12. А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.
13. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.
14. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
15. Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.
16. Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?
17. Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви.
18. Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.
19. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.
20. Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.
21. Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре използвай.
22. Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.
23. С цена сте били купени, не ставайте роби на хора.
24. Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.
25. Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.
26. И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.
27. Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.
28. Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29. Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30. и онези, които плачат — като че не плачат; които се радват — като че не се радват; които купуват — като че не притежават;
31. и които си служат със света — като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.
32. А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно — как да угажда на Господа;
33. а жененият се грижи за това, което е световно — как да угажда на жена си.
34. Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно — да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно — как да угажда на мъжа си.
35. И това казвам за ваша собствена полза — не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.
36. Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако й е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.
37. Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си — да запази своята девица — прави добре.
38. Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.
39. Жената е вързана дотогава, докогато е жив мъжът й; но ако мъжът й умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.
40. Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Дух.
←  1Corinthians (7/16)  →