| ← 1Corinthians (4/16) → |
| 1. | Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни. |
| 2. | А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен. |
| 3. | А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си. |
| 4. | Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди. |
| 5. | Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога. |
| 6. | И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг. |
| 7. | Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил? |
| 8. | Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас! |
| 9. | Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората: |
| 10. | ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени. |
| 11. | Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни, |
| 12. | трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим, |
| 13. | като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко. |
| 14. | Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца. |
| 15. | Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието. |
| 16. | Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели! |
| 17. | Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква. |
| 18. | Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас. |
| 19. | Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели. |
| 20. | Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. |
| 21. | Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух? |
| ← 1Corinthians (4/16) → |