←  1Corinthians (14/16)  →
1. Стремете се към любовта; и копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
2. Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни.
3. А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха.
4. Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.
5. Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата.
6. Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползувам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?
7. Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката?
8. Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?
9. Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.
10. Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.
11. И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.
12. Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата.
13. Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14. Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод.
15. Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16. Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш?
17. Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда.
18. Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас;
19. но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език.
20. Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни.
21. В закона е писано: "Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат", казва Господ.
22. И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.
23. И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?
24. Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички,
25. тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас.
26. Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане.
27. Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува.
28. Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.
29. От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват.
30. Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи.
31. Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават.
32. И духовете на пророците се покоряват на пророците.
33. Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите,
34. жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът.
35. Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква.
36. Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас?
37. Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38. Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание.
39. Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици.
40. И нека всичко да става с приличие и ред.
←  1Corinthians (14/16)  →