←  1Corinthians (12/16)  →
1. Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате.
2. Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха.
3. Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух.
4. Дарбите са различни, но Духът е същият.
5. Службите са различни, но Господ е същият.
6. Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.
7. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;
8. защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух,
9. на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух,
10. а на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество, а на друг — разпознаване на духове, на друг — разни езици, а на друг — тълкуване на езици.
11. А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.
12. Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13. Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.
14. Защото тялото не е съставено от една част, а от много.
15. Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?
16. И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?
17. Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18. Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал.
19. Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?
20. А сега наистина частите са много, а тялото — едно.
21. И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.
22. Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;
23. и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,
24. а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава,
25. за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26. И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
27. А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.
28. И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.
29. Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?
30. Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?
31. Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.
←  1Corinthians (12/16)  →