| ← 1Chronicles (5/29) → |
| 1. | Синовете на Рувим, първородния на Израил — защото той беше първородният, но понеже оскверни леглото на баща си, първородството му се даде на синовете на Йосиф, сина на Израил, и той не се записва в родословието според първородството. |
| 2. | Защото Юда имаше надмощие над братята си, и от него произлиза Князът; но първородството беше на Йосиф. |
| 3. | Синовете на Рувим, първородния на Израил: Енох и Фалу, Есрон и Хармий. |
| 4. | Синове на Йоил: синът му Семая, негов син — Гог, негов син — Семей, |
| 5. | негов син — Михей, негов син — Реаия, негов син — Ваал, |
| 6. | негов син — Веера, когото асирийският цар Теглат-Феласар отведе в плен; той беше първенец на рувимците. |
| 7. | А братята му, според родовете им, според записаното родословие на поколенията им, бяха: главата: Еиил, и Захария, |
| 8. | и Вела, синът на Азас, син на Сема, син на Йоил; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон; |
| 9. | и на изток се засели чак до пустинята от реката Ефрат насам, защото добитъкът им беше многоброен в галаадската земя. |
| 10. | А в дните на Саул те воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад. |
| 11. | И синовете на Гад се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха: |
| 12. | Йоил, главата, и Сафам, вторият, и Янай, и Сафат във Васан. |
| 13. | И братята им според бащините им домове: Михаил и Месулам, и Сева, и Йорай, и Яхан, и Зия, и Евер, седем. |
| 14. | Тези бяха синовете на Авихаил, сина на Урия, син на Ярой, син на Галаад, син на Михаил, син на Есисай, син на Ядо, син на Вуз. |
| 15. | Ахий, синът на Авдиил, син на Гуний, беше глава на бащиния им дом. |
| 16. | Те се заселиха в Галаад, във Васан и в селата му, и във всичките пасища около Сарон до краищата им. |
| 17. | Всички тези бяха записани в дните на юдовия цар Йотам и в дните на израилевия цар Еровоам. |
| 18. | Синовете на Рувим и гадците, и половината манасиево племе, силните мъже, които носеха щит и меч и опъваха лък и бяха обучени на бой, бяха четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които излизаха на война. |
| 19. | И те воюваха против агаряните, против Етур и Нафис и Нодав. |
| 20. | И им се помогна против тях и агаряните бяха предадени в ръцете им заедно с всички, които бяха с тях; защото в битката те извикаха към Бога и Той ги послуша, понеже се бяха уповали на Него. |
| 21. | И плениха добитъка им: камилите им — петдесет хиляди, двеста и петдесет хиляди глави дребен добитък и две хиляди магарета, също и сто хиляди човешки души. |
| 22. | Защото мнозина паднаха убити, понеже боят беше от Бога. И те живяха на мястото им до отвеждането в плен. |
| 23. | А синовете на половината манасиево племе се заселиха в земята от Васан до Ваал-Ермон и Санир и планината Ермон; те бяха многобройни. |
| 24. | И това са главите на бащините им домове: Ефер и Есий, и Елиил, и Азрил, и Еремия, и Одуя, и Ядиил, силни и храбри мъже, именити мъже, глави на бащините си домове. |
| 25. | Но те постъпваха невярно спрямо Бога на бащите си и блудстваха след боговете на народите на земята, които Бог беше изтребил пред тях. |
| 26. | Тогава Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул и духа на асирийския цар Теглат-Феласар и той ги плени — рувимците и гадците и половината от манасиевото племе — и ги отведе в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан, където са и до днес. |
| ← 1Chronicles (5/29) → |