← 1Chronicles (16/29) → |
1. | Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога. |
2. | И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име. |
3. | После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго. |
4. | И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог: |
5. | Главният беше Асаф, вторият след него — Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали, |
6. | а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет. |
7. | Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА: |
8. | Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му! |
9. | Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела! |
10. | Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА! |
11. | Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги! |
12. | Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му, |
13. | ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани! |
14. | Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя. |
15. | Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения, |
16. | завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак, |
17. | завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил — за вечен завет, |
18. | като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви. |
19. | Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея, |
20. | когато се скитаха от народ в народ, от царство — в друг народ, |
21. | Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях, |
22. | казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци! |
23. | Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му! |
24. | Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи — чудните Му дела! |
25. | Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове. |
26. | Защото всичките богове на народите са нищо, а ГОСПОД е направил небесата. |
27. | Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му. |
28. | Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила! |
29. | Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие! |
30. | Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати. |
31. | Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува! |
32. | Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него. |
33. | Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята. |
34. | Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна! |
35. | И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава. |
36. | Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! — и възхвали ГОСПОДА. |
37. | Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден; |
38. | и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса — за вратари. |
39. | А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон, |
40. | да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил. |
41. | И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна. |
42. | И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари. |
43. | И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си. |
← 1Chronicles (16/29) → |