←  1Chronicles (16/29)  →
1. Така внесоха Божия ковчег и го поставиха сред шатъра, който Давид беше разпънал за него. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Бога.
2. И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните жертви, той благослови народа в ГОСПОДНОТО Име.
3. После раздаде на целия Израил, от мъж до жена, по един хляб, по един калъп фурми и по един калъп сушено грозде на всекиго.
4. И определи някои от левитите да служат пред ГОСПОДНИЯ ковчег, да припомнят, да благодарят и да хвалят ГОСПОДА, Израилевия Бог:
5. Главният беше Асаф, вторият след него — Захария, и Еиил, и Семирамот, и Ехиил, и Мататия, и Елиав, и Ваная, и Овид-Едом, и Еиил с лири и арфи, а Асаф свиреше с кимвали,
6. а свещениците Ваная и Яазиил бяха постоянно с тръби пред ковчега на Божия завет.
7. Тогава, в онзи ден, Давид за първи път нареди на Асаф и на братята му да славят ГОСПОДА:
8. Славете ГОСПОДА, призовавайте Името Му; известявайте сред народите делата Му!
9. Пейте Му, пейте Му псалми; говорете за всичките Му чудни дела!
10. Хвалете се с Неговото свято Име; нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА!
11. Стремете се към ГОСПОДА и Неговата сила; търсете лицето Му винаги!
12. Помнете чудните Му дела, които е извършил; знаменията Му и присъдите на устата Му,
13. ти, потомство на слугата Му Израил; вие, синове на Яков, Негови избрани!
14. Той е ГОСПОД, нашият Бог, присъдите Му са по цялата земя.
15. Помнете завета Му до века; словото, което е заповядал за хиляда поколения,
16. завета, който е сключил с Авраам и клетвата Му към Исаак,
17. завета, който е поставил на Яков за наредба, на Израил — за вечен завет,
18. като каза: На теб ще дам ханаанската земя като дял на наследството ви.
19. Когато бяхте малобройни, само малко и странници в нея,
20. когато се скитаха от народ в народ, от царство — в друг народ,
21. Той не остави никого да ги угнети и смъмри царе заради тях,
22. казвайки: Не докосвайте Моите помазани и не правете нищо лошо на Моите пророци!
23. Пейте на ГОСПОДА, цяла земя; възвестявайте от ден на ден спасението Му!
24. Прогласявайте между езичниците Неговата слава; между всичките народи — чудните Му дела!
25. Защото ГОСПОД е велик и всеславен; страшен е над всички богове.
26. Защото всичките богове на народите са нищо, а ГОСПОД е направил небесата.
27. Пред Него са блясък и величие; сила и радост са мястото Му.
28. Отдайте на ГОСПОДА, вие, племена на народите, отдайте на ГОСПОДА слава и сила!
29. Отдайте на ГОСПОДА славата на Името Му, донесете принос и елате пред Него; поклонете се на ГОСПОДА в свято великолепие!
30. Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати.
31. Нека се веселят небесата и нека ликува земята! Нека се каже между народите: ГОСПОД царува!
32. Нека бучи морето и всичко в него; нека се весели полето и всичко по него.
33. Тогава ще ликуват дърветата на гората пред ГОСПОДА, защото идва да съди земята.
34. Славете ГОСПОДА, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!
35. И кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни; събери ни и ни избави от народите, за да славим святото Ти Име и да тържествуваме в Твоята слава.
36. Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог, от века и до века! И целият народ каза: Амин! — и възхвали ГОСПОДА.
37. Тогава Давид остави там, пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега според нужното за всеки ден;
38. и Овид-Едом и братята му, шестдесет и осем души; а Овид-Едом, сина на Едутун, и Оса — за вратари.
39. А свещеник Садок и братята му, свещениците, остави пред ГОСПОДНАТА скиния на височината, която беше в Гаваон,
40. да принасят постоянно всеизгаряне на ГОСПОДА върху олтара за всеизгарянията, сутрин и вечер, според всичко писано в ГОСПОДНИЯ закон, който Той заповяда на Израил.
41. И с тях остави Еман и Едутун, и останалите избрани, определени по име, за да славят ГОСПОДА, защото милостта Му е вечна.
42. И при тях, при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят, и Божиите музикални инструменти. А синовете на Едутун бяха вратари.
43. И целият народ се разотиде, всеки у дома си. И Давид се върна, за да благослови дома си.
←  1Chronicles (16/29)  →