←  Romans (7/16)  →
1. Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?
2. Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.
3. И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.
4. И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5. Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.
6. Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.
7. Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“
8. Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9. И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;
10. и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.
11. Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12. Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.
13. Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
14. Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15. Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.
16. Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.
17. И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.
18. Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19. Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.
20. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.
21. И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.
22. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23. но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.
24. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?
25. Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.
←  Romans (7/16)  →