←  Revelation (16/22)  →

---

1.

И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост!

2.

И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

3.

И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв на мъртвец и всяка жива душа в морето умря.

4.

И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

5.

И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, който си, и който си бил, затова че си отсъдил така;

6.

понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това.

7.

И чух (друг от) олтара да казва: Да, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.

8.

И четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън.

9.

И хората се опекоха от голямата горещина и похулиха Името на Бога, който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10.

И петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка

11.

и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

12.

И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и водата й пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце.

13.

И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби;

14.

защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог.

15.

– Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. –

16.

И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

17.

И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

18.

И излязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силно земетресение, каквото не е било откакто има човек на земята – такова голямо земетресение, толкова силно!

19.

И великият град се разцепи на три части и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв.

20.

И всеки остров изчезна и планините не се намериха.

21.

И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

---

←  Revelation (16/22)  →