| ← Psalms (79/150) → |
| 1. | (По слав. 78) Псалм на Асаф. Боже, езичниците дойдоха в наследството Ти, оскверниха светия Ти храм, превърнаха Ерусалим в развалини! |
| 2. | Труповете на слугите Ти дадоха за храна на небесните птици, плътта на светиите Ти — на земните зверове. |
| 3. | Изляха кръвта им като вода около Ерусалим и нямаше кой да ги погребва. |
| 4. | Станахме за присмех на съседите си, за подигравка и посмешище на околните си. |
| 5. | Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли навеки? Ще гори ли ревността Ти като огън? |
| 6. | Излей яростта Си върху езичниците, които не Те познават, и върху царствата, които не призовават Името Ти, |
| 7. | защото изпоядоха Яков и опустошиха жилището му. |
| 8. | Не си спомняй против нас беззаконията на предците ни; нека бързо ни срещнат благите Ти милости, защото много отслабнахме. |
| 9. | Помогни ни, Боже на спасението ни, заради славата на Името Си; избави ни и прости греховете ни заради Името Си! |
| 10. | Защо да кажат езичниците: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни между езичниците отмъщението за пролятата кръв на слугите Ти! |
| 11. | Нека дойде пред Теб стенанието на затворника; според величието на силата Си запази обречените на смърт! |
| 12. | И върни на съседите ни седмократно в пазвата им присмеха им, с който Ти се присмяха, Господи. |
| 13. | А ние — Твой народ и овце на Твоето пасбище — ще Те възхваляваме до века, ще разгласяваме Твоята хвала на всички поколения. |
| ← Psalms (79/150) → |