| ← Psalms (77/150) → |
| 1. | (По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. |
| 2. | В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши. |
| 3. | Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.) |
| 4. | Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам. |
| 5. | Размислих за дните на древността, за годините на старите времена. |
| 6. | Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва. |
| 7. | Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? |
| 8. | Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение? |
| 9. | Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.) |
| 10. | Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила. |
| 11. | Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността. |
| 12. | Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти. |
| 13. | Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог? |
| 14. | Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите. |
| 15. | Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.) |
| 16. | Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха. |
| 17. | Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо. |
| 18. | Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати. |
| 19. | Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават. |
| 20. | Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. |
| ← Psalms (77/150) → |