| ← Psalms (73/150) → |
| 1. | (По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце. |
| 2. | А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха, |
| 3. | защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните, |
| 4. | защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено. |
| 5. | Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора, |
| 6. | затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха. |
| 7. | Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат. |
| 8. | Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво. |
| 9. | Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята. |
| 10. | Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях. |
| 11. | И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния? |
| 12. | Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство! |
| 13. | Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си, |
| 14. | защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин. |
| 15. | Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти. |
| 16. | Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми, |
| 17. | докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край. |
| 18. | Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини. |
| 19. | Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас. |
| 20. | Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им. |
| 21. | Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре, |
| 22. | толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб. |
| 23. | И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми. |
| 24. | Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава. |
| 25. | Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб. |
| 26. | Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века. |
| 27. | Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство. |
| 28. | Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела! |
| ← Psalms (73/150) → |