| ← Psalms (42/150) → |
| 1. | (По слав. 41) За първия певец. Маскил на Кореевите синове. Както еленът желае водните потоци, така душата ми желае Теб, Боже! |
| 2. | Душата ми жадува за Бога, за живия Бог. Кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице? |
| 3. | Моите сълзи ми станаха храна ден и нощ, като цял ден ми говорят: Къде е твоят Бог? |
| 4. | Това си припомням и изливам душата си вътре в себе си — как преминавах с множеството и отивах с тях в Божия дом с глас на радост и хваление, с множество, което празнуваше. |
| 5. | Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля за спасението от лицето Му. |
| 6. | Боже мой, душата ми е отпаднала в мен; затова си спомням за Теб от йорданската земя и от ермонските височини, от планината Мисар. |
| 7. | Бездна огласява бездна при шума на Твоите водопади. Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мен. |
| 8. | ГОСПОД ще заповяда милостта Си през деня и песента Му ще бъде с мен през нощта — молитва към Бога на моя живот. |
| 9. | Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя опечален от притеснението от врага? |
| 10. | Враговете ми ме подиграват, като че трошат костите ми, като всеки ден ми казват: Къде е Твоят Бог? |
| 11. | Защо си отпаднала, душо моя? И защо стенеш в мен? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го хваля; Той е спасение на лицето ми и моят Бог. |
| ← Psalms (42/150) → |