| ← Psalms (36/150) → |
| 1. | (По слав. 35) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид. Беззаконието на безбожния говори вътре във сърцето ми. Пред очите му няма страх от Бога, |
| 2. | защото той се ласкае в очите си, когато постигне беззаконието си, когато мрази. |
| 3. | Думите на устата му са грях и измама, не иска да бъде разумен, да върши добро. |
| 4. | Замисля грях на леглото си, застава на недобър път, злото не мрази. |
| 5. | ГОСПОДИ, милостта Ти е до небесата, верността Ти — до облаците; |
| 6. | правдата Ти е като величествените планини; присъдите Ти са като голяма бездна; на човек и животно помагаш Ти, ГОСПОДИ! |
| 7. | Колко е скъпоценна милостта Ти, Боже! И човешките синове прибягват под сянката на Твоите криле. |
| 8. | Ще се наситят от тлъстината на дома Ти, ще ги напоиш от реката на Своите сладости. |
| 9. | Защото у Теб е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина. |
| 10. | Простри милостта Си към онези, които Те познават, и правдата Си — към правите по сърце. |
| 11. | Нека не ме стигне кракът на гордите и да не ме пропъди ръката на безбожните. |
| 12. | Там паднаха онези, които вършат грях, бяха повалени и не можаха да станат. |
| ← Psalms (36/150) → |