| ← Psalms (35/150) → |
| 1. | (По слав. 34) Псалм на Давид. Борй се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят със мен; бий се против онези, които се бият против мен! |
| 2. | Вземи щит и броня и стани ми на помощ! |
| 3. | Извади и копие и затвори пътя срещу преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм твоето спасение! |
| 4. | Нека се посрамят и опозорят онези, които търсят живота ми; нека се върнат назад и бъдат посрамени онези, които замислят зло против мен! |
| 5. | Нека бъдат като плява пред вятъра и да ги гони Ангелът ГОСПОДЕН! |
| 6. | Нека пътят им бъде тъмен и хлъзгав и да ги преследва Ангелът ГОСПОДЕН! |
| 7. | Защото без причина скриха за мен мрежата си в яма, без причина копаха ров за душата ми. |
| 8. | Нека гибел неочаквано го връхлети и мрежата му, която скри, да улови самия него; нека падне в гибел! |
| 9. | А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му. |
| 10. | Всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е като Теб, който избавяш сиромаха от по-силния от него, сиромаха и бедния — от грабителя му? |
| 11. | Неправедни свидетели стават, питат ме за неща, които не зная. |
| 12. | Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми. |
| 13. | А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми. |
| 14. | Отнасях се като с приятел и брат, навеждах се скърбейки, като някой, който жалее за майка си. |
| 15. | Но те се зарадваха на препъването ми и се събраха — побойници, които не познавах, се събраха против мен; разкъсаха ме, без да спрат. |
| 16. | Като безбожни присмехулници на пиршество скърцаха със зъби против мен. |
| 17. | Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от техните опустошения, едничката ми душа — от лъвовете. |
| 18. | Ще Те прославя в голямото събрание, ще Те хваля сред многоброен народ. |
| 19. | Да не тържествуват над мен онези, които без причина са ми врагове; нито с очи да намигат онези, които без повод ме мразят. |
| 20. | Защото не говорят за мир, а против тихите на земята измислят лъжливи думи. |
| 21. | Отварят против мен устата си и казват: Охо, охо, очите ни видяха! |
| 22. | ГОСПОДИ, Ти видя, не мълчи! Господи, не бъди далеч от мен! |
| 23. | Стани и събуди се за правото ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой! |
| 24. | Съди ме според правдата Си, ГОСПОДИ, Боже мой, и нека не ликуват над мен! |
| 25. | Нека не кажат в сърцето си: Охо, желанието ни се сбъдна! Нека не кажат: Погълнахме го! |
| 26. | Нека се посрамят и заедно се унижат онези, които се радват на нещастието ми! Нека се облекат със срам и позор онези, които се големеят против мен! |
| 27. | Нека ликуват и се радват онези, които желаят правдата ми, и винаги да казват: Нека ГОСПОД се възвеличи, който желае мира на слугата Си! |
| 28. | И езикът ми ще шепне за Твоята правда и за Твоята хвала всеки ден. |
| ← Psalms (35/150) → |