| ← Psalms (144/150) → |
| 1. | (По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой, |
| 2. | който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен. |
| 3. | ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ? |
| 4. | Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка. |
| 5. | Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят. |
| 6. | Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути. |
| 7. | Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци, |
| 8. | чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама. |
| 9. | Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми — |
| 10. | на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч. |
| 11. | Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама. |
| 12. | Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец! |
| 13. | Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни! |
| 14. | Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни! |
| 15. | Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД! |
| ← Psalms (144/150) → |