| ← Psalms (109/150) → |
| 1. | (По слав. 108) За първия певец. Псалм на Давид. Боже на моето хваление, не мълчи, |
| 2. | защото устата на безбожните и устата на измамата се отвориха срещу мен, с лъжлив език ми говориха. |
| 3. | Обкръжиха ме и с думи на омраза и воюваха против мен без причина. |
| 4. | В замяна на любовта ми враждуват с мен; но аз съм в молитва. |
| 5. | Отплатиха ми зло за добро и омраза — за любовта ми. |
| 6. | Постави над него безбожник и нека противник застане отдясно му! |
| 7. | Когато бъде съден, нека излезе виновен и нека молитвата му стане грях! |
| 8. | Нека дните му бъдат малко и друг нека вземе чина му! |
| 9. | Синовете му нека бъдат сираци и жена му — вдовица! |
| 10. | Нека синовете му всякога се скитат и просят, и нека търсят хляб далеч от порутените си жилища! |
| 11. | Нека заемодателят впримчи целия му имот и нека чужденци разграбят труда му! |
| 12. | Нека няма кой да простре милост към него, нито жалост — към сирачетата му! |
| 13. | Нека потомството му бъде изтребено и нека се изличи името им в следващото поколение! |
| 14. | Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и нека не се изличи грехът на майка му! |
| 15. | Нека бъдат винаги пред ГОСПОДА и Той да отсече спомена им от земята, |
| 16. | защото той не си спомни да окаже милост, а преследваше бедния и сиромаха, и съкрушения по сърце, за да го убие. |
| 17. | Той обичаше проклинането — нека го постигне; и не се наслаждаваше на благославянето — нека се отдалечи от него! |
| 18. | Той облече проклятието като своя дреха, затова нека влезе като вода във вътрешностите му и като масло в костите му! |
| 19. | Нека му стане като дреха, с която се покрива, и пояс, с който постоянно се опасва. |
| 20. | Това е наградата от ГОСПОДА на противниците ми и на онези, които говорят зло против душата ми. |
| 21. | А Ти, БОЖЕ, Господи, постъпвай с мен според Името Си! Понеже Твоята милост е блага, избави ме, |
| 22. | защото съм сиромах и окаян и сърцето ми е ранено вътре в мен. |
| 23. | Преминавам като удължена сянка, отърсен съм като скакалец. |
| 24. | Коленете ми се олюляват от постене и плътта ми измършавя. |
| 25. | И аз, аз им станах за присмех; като ме гледат, клатят глава. |
| 26. | Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, спаси ме според милостта Си, |
| 27. | за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти, ГОСПОДИ, си сторил това. |
| 28. | Те нека кълнат, а Ти благославяй! Когато станат, нека се посрамят, а Твоят слуга да се зарадва. |
| 29. | Нека противниците ми се облекат с безчестие и нека се покрият със срама си като с дреха! |
| 30. | Много ще славя ГОСПОДА с устата си и сред множеството ще Го възхвалявам, |
| 31. | защото Той стои отдясно на сиромаха, за да го спасява от онези, които осъждат душата му. |
| ← Psalms (109/150) → |