| ← Psalms (10/150) → |
| 1. | (По славянската номерация част от девети.) ГОСПОДИ, защо стоиш далеч? Защо се криеш в скръбни времена? |
| 2. | Безбожният с гордост преследва сиромаха. Нека се хванат в кроежите, които те сами измислиха! |
| 3. | Защото безбожният се хвали с желанието на душата си — алчният се благославя и презира ГОСПОДА. |
| 4. | Безбожният казва в гордостта на лицето си: Господ няма да изследва. Всичките му мисли са, че няма Бог. |
| 5. | Пътищата му са криви винаги, Твоите присъди са високо, много далеч от него. На всичките си врагове гледа с презрение, |
| 6. | казва в сърцето си: Няма да се поклатя, през всички поколения няма да бъда в беда. |
| 7. | Устата му е пълна с проклятие и измама, и потисничество, под езика му е съсипия и суета. |
| 8. | Седи в засада в двора, в тайните места, за да убие невинния, очите му дебнат сиромаха. |
| 9. | Причаква скришно като лъв в леговището си, причаква, за да хване бедния, хваща бедния, като го влачи в мрежата си. |
| 10. | Навежда се, снишава се и падат сиромасите във силните му нокти. |
| 11. | Казва в сърцето си: Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види. |
| 12. | Стани, ГОСПОДИ! Боже, издигни ръката Си! Не забравяй сиромасите. |
| 13. | Защо безбожният презира Бога, казва в сърцето си: Ти няма да изследваш? |
| 14. | Ти си видял, защото гледаш неправдата и притеснението, за да отплатиш с ръката Си. На Теб се предава сиромахът, на сирачето Ти си помощник. |
| 15. | Строши ръката на безбожния и злия, изискай безбожието му, докато не намериш вече. |
| 16. | ГОСПОД е Цар за вечни векове, езичниците погинаха от земята Му. |
| 17. | ГОСПОДИ, Ти чу желанието на смирените, сърцето им ще утвърдиш; ще направиш внимателно ухото Си, |
| 18. | за да отдадеш правото на сирачето и угнетения, така че земен човек да не потиска вече. |
| ← Psalms (10/150) → |