Numbers (35/36)  

1. И ГОСПОД говори на Мойсей в низините на Моав при Йордан, срещу Ерихон, и каза:
2. Заповядай на израилевите синове да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да живеят; да дадете на левитите и землища за градовете им около тях.
3. Градовете да им бъдат за живеене, а землищата да им бъдат за добитъка им, за имота им и за всичките им животни.
4. Землищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя извън градската стена наоколо.
5. Да отмерите извън града на източната страна две хиляди лакътя и на южната страна две хиляди лакътя, и на западната страна две хиляди лакътя, и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат землищата около градовете им.
6. И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест прибежищни града, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и към тях да прибавите още четиридесет и два града.
7. Всичките градове, които ще дадете на левитите, заедно със землищата им да бъдат четиридесет и осем града.
8. А що се отнася до градовете, които ще дадете от притежанието на израилевите синове, от многото градове дайте много, а от малкото дайте малко; всяко племе да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.
9. И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:
10. Говори на израилевите синове и им кажи: Когато минете през Йордан в ханаанската земя,
11. тогава да си определите градове, които да ви бъдат прибежищни градове, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.
12. Те да ви бъдат градове за прибежище от отмъстителя, за да не умре убиецът, преди да се изправи пред обществото на съд.
13. И от градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат прибежищни градове.
14. Три града да дадете отсам Йордан и три града да дадете в ханаанската земя; да бъдат прибежищни градове.
15. Тези шест града да бъдат прибежище за израилевите синове и за чужденеца, и за заселника помежду им, за да може да прибягва там всеки, който убие човек по погрешка.
16. Но ако го е ударил с железен инструмент, така че той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
17. И ако го е ударил с камък от ръката си, от който може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
18. Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, и той е умрял, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.
19. Отмъстителят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.
20. И ако го е блъснал от омраза или нарочно е хвърлил нещо върху него и той е умрял,
21. или от омраза го е ударил с ръката си и той е умрял, този, който го е ударил, непременно да се умъртви, убиец е; отмъстителят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.
22. Но ако го е блъснал неочаквано, без да го е мразил, или неволно е хвърлил нещо върху него,
23. или ако, без да види, е направил да падне върху него някакъв камък, от който може да умре, и той е умрял; но не му е бил враг и не е искал да му стори зло;
24. тогава обществото да отсъди между убиеца и отмъстителя за кръвта според тези правила;
25. и обществото да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта, и обществото да го върне в прибежищния му град, където е прибягнал; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.
26. Но ако убиецът някога излезе вън от пределите на прибежищния си град, в който е прибягнал,
27. и отмъстителят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и отмъстителят за кръвта убие убиеца, няма да бъде виновен за кръв;
28. защото убиецът трябва да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята на притежанието си.
29. Това да ви бъде правна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.
30. Всеки, който убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели. Но не може само един свидетел да свидетелства против някого, за да се умъртви.
31. И да не приемате никакъв откуп за живота на убиеца, който е виновен за смърт, а той непременно да се умъртви.
32. Да не вземате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищния си град, за да се върне да живее в земята си преди смъртта на свещеника.
33. И да не осквернявате земята, в която се намирате; защото кръвта, тя осквернява земята; и за земята не може да се извърши умилостивение за кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.
34. И да не оскверняваш земята, в която живеете, сред която Аз обитавам; защото Аз, ГОСПОД, обитавам сред израилевите синове.

  Numbers (35/36)