Numbers (22/36)

← Numbers (22/36) →

След това израилевите синове отпътуваха и разположиха стан в низините на Моав, оттатък Йордан, срещу Ерихон.

А Валак, синът на Сепфор, видя всичко, което Израил направи на аморейците.

И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен, и Моав се боеше от израилевите синове.

И Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо изпояжда зеленината на полето. И Валак, синът на Сепфор, който в това време беше цар на моавците,

изпрати посланици до Валаам, сина на Веор, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на синовете на народа му, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен.

Ела сега, моля те, и ми прокълни този народ, защото е по-силен от мен, дано успея да го победя и да го изгоня от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.

И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение за врачуването в ръцете си, дойдоха при Валаам и му казаха думите на Валак.

А той им каза: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според това, което ми каже ГОСПОД. И така, моавските първенци останаха у Валаам.

И Бог дойде при Валаам и каза: Кои са тези мъже у теб?

10.

И Валаам каза на Бога: Валак, синът на Сепфор, цар на моавците, ги е пратил до мен да кажат:

11.

Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега и ми го прокълни, дано бих могъл да се бия с него и да го изгоня.

12.

А Бог каза на Валаам: Да не отидеш с тях и да не прокълнеш народа, защото е благословен!

13.

И така, Валаам стана сутринта и каза на първенците на Валак: Идете в земята си, защото ГОСПОД Отказва да ме пусне да дойда с вас.

14.

Тогава моавските първенци станаха и отидоха при Валак и казаха: Валаам отказва да дойде с нас.

15.

А Валак отново изпрати първенци, повече и по-почитани от първите.

16.

И те дойдоха при Валаам и му казаха: Така говори Валак, синът на Сепфор: Моля те, нищо да не те спре да дойдеш при мен,

17.

защото ще те издигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал! И така, моля те, ела и ми прокълни този народ.

18.

А Валаам отговори на слугите на Валак и каза: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на ГОСПОДА, моя Бог, да направя нещо малко или голямо.

19.

Затова, моля ви, пренощувайте и вие тук, за да разбера какво още ще ми каже ГОСПОД.

20.

И Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Щом са дошли мъжете да те повикат, стани и иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш.

21.

Затова Валаам стана на сутринта, оседла магарицата си и отиде с моавските първенци.

22.

Но Божият гняв пламна, затова че отиде, и Ангелът ГОСПОДЕН застана на пътя пред Валаам, за да му се съпротиви; а той яздеше на магарицата си и двамата му слуги бяха с него.

23.

А магарицата видя, че Ангелът ГОСПОДЕН стоеше на пътя с гол меч в ръка и магарицата се отби от пътя и отиде в полето. А Валаам удари магарицата, за да я оправи в пътя.

24.

Тогава Ангелът ГОСПОДЕН застана на един нисък път между лозята, където имаше ограда от едната страна и ограда от другата страна.

25.

И магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН и се притисна към зида и натисна крака на Валаам в зида. И той пак я удари.

26.

После Ангелът ГОСПОДЕН отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше път да се отбие нито надясно, нито наляво.

27.

И когато магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН, тя падна под Валаам. А гневът на Валаам пламна и той удари магарицата с тоягата си.

28.

Тогава ГОСПОД отвори устата на магарицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти?

29.

А Валаам каза на магарицата: Защо се подигра с мен! Само да имах меч в ръката си — веднага бих те убил.

30.

И магарицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята магарица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той каза: Не.

31.

Тогава ГОСПОД отвори очите на Валаам и той видя Ангела ГОСПОДЕН, стоящ на пътя с голия си меч в ръката си, и се поклони и падна на лицето си.

32.

И Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Ти защо би магарицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен;

33.

и магарицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не се беше отбила от мен, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.

34.

Тогава Валаам каза на Ангела ГОСПОДЕН: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен. И сега, ако това е зло в очите ти, аз ще се върна.

35.

А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Валаам: Иди с мъжете; но само словото, което ти кажа, него да говориш! И така, Валаам отиде с първенците на Валак.

36.

А когато Валак чу, че Валаам идва, той излезе да го посрещне до един моавски град, на границата на Арнон, който е най-крайната граница.

37.

Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли изрично до теб да те повикат? Защо не дойде при мен? Не мога ли да те почета?

38.

А Валаам каза на Валак: Ето, дойдох при теб, но имам ли сега власт да говоря нещо? Словото, което Бог сложи в устата ми, него ще говоря.

39.

И Валаам отиде с Валак, и дойдоха в Кириатузот.

40.

И Валак пожертва говеда и овце и изпрати от тях на Валаам и на първенците, които бяха с него.

41.

А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите места на Ваал, откъдето той видя до края на народа.

← Numbers (22/36) →