←  Matthew (13/28)  →
1. В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.
2. И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.
3. И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4. и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5. А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
6. а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7. Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.
8. А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9. Който има уши (да слуша), нека слуша.
10. Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11. А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12. Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
14. В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15. Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“
16. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
17. Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18. И така, вие чуйте притчата за сеяча.
19. При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.
20. А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;
21. корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.
22. А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23. А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25. но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.
26. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?
28. Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29. А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.
30. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31. Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32. което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
33. Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.
34. Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,
35. за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“
36. Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37. А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38. нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;
39. неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.
40. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.
41. Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;
42. и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43. Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.
44. Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
45. Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46. и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.
47. Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;
48. и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49. Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,
50. и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51. (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).
52. А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53. Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.
54. И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?
55. Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56. И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?
57. И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.
58. И не извърши там много чудеса поради неверието им.
←  Matthew (13/28)  →