Luke (4/24)

← Luke (4/24) →

А Иисус, пълен със Светия Дух, след като се върна от Йордан, беше воден от Духа из пустинята в продължение на четиридесет дни,

където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни. И когато те свършиха, Той огладня.

И дяволът Му каза: Ако си Божият Син, заповядай на този камък да стане хляб.

Но Иисус му отговори: Писано е: ?Не само с хляб ще живее човек, (а с всяко Божие слово).“

Тогава дяволът Го изведе (на една висока планина) и като Му показа всичките царства на света в един миг време, Му каза:

На Теб ще дам цялата власт и слава на тези царства, защото тя е предадена на мен и аз я давам на когото си искам.

И така, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

А Иисус в отговор му каза: Писано е: ?На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“

Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божият Син, хвърли се оттук долу,

10.

защото е писано: ?Ще заповяда на ангелите Си за теб, да те пазят;

11.

и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“

12.

А Иисус в отговор му рече: Казано е: ?Да не изпитваш Господа, своя Бог.“

13.

И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14.

А Иисус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15.

И Той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16.

И дойде в Назарет, където беше отгледан, и по обичая Си влезе в синагогата в съботния ден и се изправи да чете.

17.

Подадоха Му книгата на пророк Исая и Той, като отвори книгата, намери мястото, където беше писано:

18.

?Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените,

19.

да проглася благоприятната Господна година.“

20.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21.

И започна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22.

И всички Му засвидетелстваха, като се удивляваха на благодатните думи, които излизаха от устата Му. И казваха: Този не е ли Синът на Йосиф?

23.

А Той им каза: Вие сигурно ще Ми кажете тази поговорка: Лекарю, изцели себе си! Направи и тук, в Своето родно място, онова, което сме чули, че става в Капернаум.

24.

Тогава Той пак каза: Истина ви казвам, че нито един пророк не е приет в родното си място.

25.

Но наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя;

26.

но при нито една от тях не беше изпратен Илия освен при една вдовица от Сарепта Сидонска.

27.

Също така имаше много прокажени в Израил във времето на пророк Елисей; но нито един от тях не бе очистен освен сириецът Нееман.

28.

Когато чуха това, всички тези, които бяха в синагогата, се изпълниха с гняв,

29.

и като станаха, Го изкараха вън от града и Го заведоха при края на хълма, на който беше построен градът им, за да Го хвърлят долу.

30.

Но Той мина посред тях и си отиде.

31.

И слезе в галилейския град Капернаум и ги поучаваше в съботен ден.

32.

А те се удивляваха на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33.

И в синагогата имаше един човек, хванат от духа на нечист демон. И той извика със силен глас:

34.

Ех, какво имаме ние с Теб, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си Ти – Светият Божи.

35.

Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него. И демонът, след като го повали насред тях, излезе от него, без изобщо да го повреди.

36.

И всички се смаяха и разговаряха помежду си, като казваха: Какво е това слово? Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат.

37.

И слухът за Него се разнесе по всичките околни места.

38.

И като стана и излезе от синагогата, Той влезе в къщата на Симон. А тъщата на Симон беше хваната от силна треска и те Го помолиха за нея.

39.

И Той, като застана над нея, смъмри треската и тя я остави; и тя веднага стана и им прислужваше.

40.

И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него. А Той положи ръце на всеки от тях и ги изцели.

41.

Още и демони с крясък излизаха от мнозина, като казваха: Ти си Божият Син. А Той ги мъмреше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42.

И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а множествата Го търсеха, идваха при Него и Го задържаха, за да не си отива от тях.

43.

Но Той им каза: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, защото за това съм изпратен.

44.

И проповядваше в синагогите в Галилея.

← Luke (4/24) →