←  Luke (23/24)  →
1. Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.
2. И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.
3. А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.
4. И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.
5. А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.
6. А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.
7. И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.
8. А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.
9. И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.
10. А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.
11. Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.
12. В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.
13. Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:
14. Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;
15. нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16. И така, след като Го накажа, ще Го пусна.
17. (А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)
18. Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;
19. който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.
20. И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.
21. А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!
22. А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.
23. Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.
24. И Пилат реши да бъде, както искат те,
25. и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.
26. И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.
27. И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.
28. А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,
29. защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
30. Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!
31. Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32. А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.
33. И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.
34. А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
35. А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.
36. Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37. Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.
38. И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.
39. И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!
40. А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?
41. И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.
42. И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!
43. А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.
44. И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45. когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.
46. И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.
47. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.
48. И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.
49. А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50. И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51. който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,
52. отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.
53. И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.
54. Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.
55. А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56. И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
←  Luke (23/24)  →