Luke (2/24)

← Luke (2/24) →

А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.

Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,

и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.

И когато бяха там, се навършиха дните й да роди.

И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.

А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.

10.

Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.

11.

Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

12.

И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.

13.

И внезапно заедно с ангела се появи едно многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:

14.

Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!

15.

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

16.

И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.

17.

И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.

18.

И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

19.

А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

20.

И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.

21.

И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.

22.

А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

23.

както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,

24.

и да принесат в жертва ?две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

25.

А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.

26.

На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.

27.

И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,

28.

той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

29.

Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.

30.

Защото видяха очите ми спасението,

31.

което си приготвил пред лицето на всички народи;

32.

светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.

33.

А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

34.

И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

35.

Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

36.

Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,

37.

а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

38.

И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим.

39.

И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.

40.

А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

41.

И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

42.

А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.

43.

Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

44.

А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

45.

И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.

46.

И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

47.

И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.

48.

И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.

49.

А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?

50.

А те не разбраха думата, която им каза.

51.

И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си.

52.

И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.

← Luke (2/24) →